Перверзен ли съм?
Зная, че не съм,
но тъй ужасно сложни са нещата.
Понякога, същински таласъм,
не спя, а те сънувам в тишината…
Представям си
главата ти,
врата,
ушите малки,
устните извити,
корема гладък,
рамото,
плътта,
напираща и пареща очите.
Представям си
ръцете – красота!
Изящни китки,
тънкострунни пръсти,
посягащи така – от суета
към кичурите – до червено гъсти.
Представям си
гърдите ти – блестят,
усмихват ми се горди в полумрака
и казват:
“Не, не може този път!
Ще трябва още дълго да почакаш!”
Представям си
венериния хълм,
бедрата стройни – колоси от Троя.

Перверзен ли съм?…
Господи! Не съм!
Опитвам да съм мъж и да си моя.

Браво!!!!

Няма нищо перверзно в това :)

Аз като жена..... страхотно си описал копнежа си!

Снимката е изключително красива! Не виждам какво перверзно има в красотата на едно голо тяло?!

А стиховете са изящно подредени думи, които издават страст и желание...красота...

И аз съм на същото мнение - красиво е, не е перверзно ;) И стиховете, и снимката...

И аз мисля така.... Хареса ми определено това, което си написал...

Добре дошъл тук! :)

*bravo*

с останалото от изповедта Ви- май нямат нищо общо!

зависи към кого е насочен копнежът...?

Чудесна игра на думи и смисли.
Поздравления ;-))))))